ВЛЯЗОХ НА НЕЗНАЙНО МЯСТО

     СТИХОВЕ ЗА ЕКСТАЗА НА ВИСШЕ СЪЗЕРЦАНИЕ

Влязох на незнайно място

и останах там незнаещ,

отвъд знанието цяло.

Аз не знаех къде влизам,

но намерих ли се там,

без и сам да знам къде съм,

велики неща узнах.

Що усетих премълчавам,

че незнаещ там останах,

отвъд знанието цяло.

За мира и милостта

съвършената наука

в най-дълбока самота

чух, от Бога в мен да блика.

Беше нещо тъй претайно,

че безсловен там останах,

отвъд знанието цяло.

Бях така опиянен,

тъй погълнат и отнесен,

че остана мойто чувство

от усет всякакъв лишено,

а духът ми - надарен

с неразбиращо разбиране

отвъд знанието цяло.

Който стигне там наистина,

себе си самия губи;

що е знаел отначало

много ниско му се струва;

знанието му нараства

и остава , без да знае,

отвъд знанието цяло.

Колкото се по изкачваш,

толкова по-малко знаеш

що е облакът претъмен,

що нощите озарява.

И затуй, който го знае,

все незнаещ си остава,

отвъд знанието цяло.

Таз незнаеща наука

тъй велика сила има,

че учените спорящи

не ще нивга победят.

Че не има достиг знание,

за да знаят, без да знаят,

отвъд знанието цяло.

Чуйте какво представлява

туй познание велико -

то е висше възприятие

на божествената същност.

Неговото милосърдие

ни остава да не знаем,

отвъд знанието цяло.