Човек минавал през планината. Ненадейно се подхлъзнал и започнал да пада в пропастта. Падайки успял да хване с ръце клонката на някакво дърво растящо в скалите. Усещайки безнадеждното си положение ръцете му започвани да отслабват. Надолу била само безкрайната бездна, а да се изкачи нагоре било невъзможно.
"Какво да се прави" - разсъждавал той - "От това положение може да ме спаси само Бог, досега аз никога не съм вярвал, нмо ако ми помогне съм готов да повярвам, какво ли губя?"
Обърнал се към Бог"
 - Господи, ако съществуваш спаси ме моля Те и аз ще повярвам в Теб!
Отговор нямало и той продължил:
 - Моля Те Господи, досега никога не съм вярвал в Теб, но помогнеш ли ми от този миг ще повярвам в Теб.
Веднага Величествен Глас се чул от облаците:
 - О не, няма.
Човека така се удивил, че за малко не изпуснал клонката.
 - Моля Те Боже! Ти грешиш! Наистина го мисля! Ще повярвам!
 - О не, няма! Вие всички така казвате!
Човекът се молил и убеждавал докато Бог му казал:
 - Добре, ще те спася... Пусни клона.
 - Да пусна клона? - възкликнал човека - ти какво, да не мислиш че съм луд?