Един заможен човек повикал при себе си един майстор и неговите чираци и им заръчал да построят храм в друго село, като винаги когато имат нужда от нещо, да идват при него и да искат - било то средства или каквото и да е друго. Едно от условията му било също - никой да не знае кой дава парите.
Започнал майстора работа, давал отчет за свършеното и взимал пари за да продължи строежа, като всеки път канел човека да дойде и огледа сам какво е направено. Другоселеца винаги отказвал под една или друга причина. 
Когато всичко било свършено майстора и чираците празнично пременени поканили дарителя да дойде и открие храма. Човека отново отказал.

Минали години, хората всеки ден се молели в този храм и благославяли незнайния дарител. Веднъж човека, с чийто пари бил построен храма имал работа в близкия град и случайно се засекъл със същия майстор ;о)). От дума на дума майстора го придумал:
 - Вече разбрах за толкова години, че няма да отидеш да видиш това, което е построено с твои пари, само моля те ми кажи истинската причина.

... - Страхувам се да не се възгордея.