Великият немски поет Гьоте е обожавал природата. Той се е скитал из боровите гори край Ваймар и пътувал през Алпите до Италия. Бил е запленен от красотата на планините и равнините, които считал за дело и проявление на Бог. Ето как той изразява своите научни и философски възгледи за природата:

"Тя вечно създава нови форми - което съществува сега, не е било преди; което е било, не ще бъде никога. Всичко е ново и скоро ще остарее; вечно създава, безспир разрушава. Виждаме делата, рожбите, но майката де е? Тя започва от най-простата материя и отива до най-голямото разнообразие. Всяко от нейните творения има собствен характер, всяко от нейните явления изразява една оригинална идея, при това всичките й създания носят печата на единството.
Един живот има в нея, една цел, едно вечно движение. Безспирно се преобразява, не знае тя почивка - даже няма и понятие за нея.
Непоколебима е: нейните стъпки са измерени, изключенията са редки, законите - неизменни.
Тя оставя всяко дете да я моделира, всеки безумец да я критикува, безсмислено да минава хиляди пъти по нея, без нищо да види. Всичко я задоволява, всякъде тя получава своето. Помагаме й даже когато се борим с нея. Всичко, което тя върши е най-доброто, защото всеки нейн акт е необходим.
Любовта е нейният венец."


Много ми се иска всички да виждат майката природа през неговите очи.