Моят Учител често разказва една история как любовта на една Майка може да разтопи всичко:

Тя знаела за един голям светец (гуру), който живеел в планините в Индия. Веднъж била наблизо със свои ученици и решила да го посети. Тъй като той живеел на висок хълм, изкачването било дълго, а времето било слънчево и топло, въпреки това след като започнали да се изкачват се струпали дъждоносни облаци и завалял силен дъжд, така че когато стигнали горе всички били мокри. Светеца, който имал славата сред местното население, че може да контролира времето, седял в своята пещера гневен и следял Шри Матаджи с яростен поглед. Едва Я поздравил и започнал:
 - Майко защо не ми позволи да спра дъжда? Искаш да докажеш своите сили ли? Аз съм посрамен, че те посрещам по този начин!...и т.н.
Шри Матаджи спокойно отвърнала:
 - Знам, че си купил за мен едно сари като подарък, но тъй като ти си санясин (В инд. традиция това е отшелник, който е безкастов, отвъд всички касти,прослойки), а по нашите традиции нямам право да приемам подаръци от такъв светец, трябваше да се намокря, за да имам нужда от дреха и да приема твоя подарък.
Моментално лицето на светеца се разтопило от този тъй фин израз на майчина любов и той поднесъл почитанията си по всички възможни начини, като не спирал да се извинява.