Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя, видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. Другият монах мълчал по целия път до храма, където отседнали вечерта. Тогава вече не се сдържал:

• Ние, монасите, не се доближаваме до жени – казал той. – Опасно е. Ти защо го направи?
• Аз оставих момичето на пътя – казал първият монах. – Ти още ли го носиш?

Поздравления!

и аз много се възхищавам на мъдростта на Дзен.

страхотна снимка си избрал! тази история съм я чела с възрастна жена вместо момиче:) идеята е същата де, просто се сетих

Golyama mudrost!