Приятели по тяло и по ум, емоции и его, не по Дух, са повечето хора изразяващи приятелските чувства във слова, във думи празни, в излияния, в събирания, маси, удоволствие телесни, храна и вино, зрелища чудесни, според вкуса на всеки най - различни песни.

     Какво е всичко туй пред истинската вярност на приятеля по дух? Какво са време и пространство, разстояние и разкаяния за минали постъпки и деяния Приятел ли е - винаги прощава, защото неговата същност е любов, а любовта е скрита във сърцето, а във сърцето е Духът - Духът е вечен, мощен, страховит и тъй прощаващ, нежен и велик...

     Започне ли сърцето да говори притихва вятъра, дърветата протягат своите клони, листенцата разтварят се към него и пъпките разцъфват в свойто ложе, ухание се носи в мрака и предизвиква Светлината и Тя избликва в струя мощна, измива всички грешки - непорочна - сърцето светва, чисто и невинно - в едно се слива с другото сърце - сияние от тях разпръсва сивотата и всичко става багри, цветове.... Приятели да има повече такива спасена би била Земята ни любима. Та кой ли би могъл да устои на обичта? Тя несравнимо по - могъща е от завистта, омразата, порочността, тъгата, самотата и страха...

     Върви си сам по пътя си човекът - защото всеки извървява своя път и тук училище е толкоз тежко, защото непробуден е Духът. Веднъж роден повторно ти обаче обръщаш страницата на живота с плам и следват множеството изпитания, които ти посрещаш със страдания, но те причина са да се роди Духът във теб. Тогава тяло, мисли и повърхностни желания започват да изчезват и да се топят и от мъглата появява се Дъгата, обгърнала те като щит срещу тъмата, и ти се виждаш друг - пречистен, озарен и целия в сияние, щастлив, смирен и преклонен пред Божието състрадание и милост, прошка и желание да бъдеш тъй честит, благословен, какъвто си в началото роден Но трябвало е да изчистиш в изпитания зрънцето мъничко посято в твоето сърце и то да порасте в дърво голямо, мощно, силно - на истинско познание, което още в древността е завещано на Тебе - Най Великото Творение на Божията Милост и Благоволение.

     Но за това необходима е Любов огромна, огнена, блестяща, вървяща пред Дървото на живота, проправяща пространство и даваща сияние на нови клончета, листенца и разтварящи се пъпки от познание и мъдрост, чистота и състрадание...

     Тогава се оглеждаш, като от сън дълбок събуден и проглеждаш и виждаш, че изобщо не си сам, че има множество дървета и цветя и всички те са озарени от Сияещата Светлина на Вечността - струяща и обгръщаща ни всички, като любяща Майка своите деца изгубени във тъмнината страшна. И устремени,виждайки целта протягаме се ний към Светлината на върха, подкрепяни от сигурна ръка - свещената опора - Любовта - първоначална Майка на Духа. И там преплели в радост клони, се сплитат всичките дървета във едно - излитаме в Свещеното пространство и се превръщаме в едно Благословено, Силно и Щастливо Същество искрящо в безграничната си същност, изгубващо се в танца на Духа...

     И свършват всички притеснения и болки, грижи и тежнения създадени от самотата на Духа.Защото сам не си сред хората -прекрасно е, защото виждаш в тях Духа. И толкова приличащи на теб — съдби различни — към едничка цел.

     И всичко вече е различно и възможно - стремежи, нежност и мечти – реалност - стават. Невъзможното - възможно. И ти отиваш в друго измерение - отвъд сетивността, ума. Отиваш в Царството на Своето Предназначение и всичко що си пожелавал от чистотата на сърцето на дете те чака там.... И всички тези, които си обичал там са вече, облечени във светлата си дреха на жители на Светлината, излезли от Светлината на твоето сърце. И всичко туй реалност, не мечта е, възможно е за всеки що желае от капка океан да стане. Но за това са нужни други капки с които в чиста обич да се слее - затуй приятелите тук са. Да чувстваш здравото им рамо и гръб да има ти да се облегнеш, когато имаш нужда от подкрепа - и чистата им обич да те пази от болка, неувереност и скръб... . Където и да си,когато е потребно, да не си сам, да имаш ти усещането за закрила от невидимата и огромна сила излизаща от моето сърце - за нас - приятели тъй скъпи - с които поели сме по стръмната пътека към Върха... И независимо от сложните извивки, от камъните остри и дънерите гнили пръснати по този път, благодарение на Светлината Бяла постилаща пътечка тънка - нишка подир нишка, втора, трета, която служи ни за ориентир и след която ние най - подир ще стигнем до Дома Свещен.

     След дълъг път — прозрели чак - накрая целта на туй съществувание - преминали през болки и страдания, неимоверни изпитания и радости и непостигнати желания прибираме се у Дома - защото сме пораснали и Светлина излъчват нашите сърца, ръце, очи, нозе... И огромно щастие, хармония, успокоение и благодарност и смирение изпълва нашите души и всичко минало забравено е в тоз момент велик, защото всичко е било редначертано и най - доброто - обещано.

 

     Деца на Своята Майка и Своя Отец — ние всички прекланяме своята същност пред този Космически Ред и пред този Творец - Наблюдател и Съдник едничък изпратил ни в тъмнината на Кали Юга светъл лъч - обещания Дар - Духът Свещен сътворил Вселенското ни Мироздание и позволил на Своите Деца да откъснат от плода на Великото познание.

     Колко хубаво е у Дома. След хилядолетия на труд и борба най-после - почивка, радост, светлина. Но сега е голямото превъплъщение — победни години на просветление и единение със Светлината Бяла – най - важният изпит — трябва да докажем на кого сме чада, преди да ни се разреши да се завърнем у Дома!

истинските приятели...вече!
Благодаря за смисления постинг!

Изглежда много истинско, но е малко претрупано...
Говорим за Духа с думи, излезли от сърцето и форма дадена им от ума. Същият този ум отвъд, който трябва да отидем за да попаднем в селенията на Духа.
Много истинско четиво !!!

Не съм го писал аз, постнах го като мнение на личност занимаваща се с духовни практики макар и на мен да ми се сториха малко в повечко думичките. Знаеш - някои имат нужда от повече думички отколкото други :))